16.11.2012 г., 1:07 ч.  

Повярвай! 

  Поезия » Любовна
706 0 4


Повярвай!



Лъжи изсипват се върху ми
и със щит не мога да ги спра,
зла пропаст има помежду ни,
а в ней потъва моята душа!


Повярвах аз на думите отровни
и на твойте топли, искрени очи,
сега загърбвам чувствата бездомни,
сбогувай се, Любими, и Прости!


Не Искам с нищо да променям
- живота твой и разума суров,
не вярвам, а и как да проумея,
че можеш да убиваш от любов!


Забиваш в мене хиляди кинжали,
студени са, пропити със печал,
в сърцето всички удари събрани,
разкъсват го на къстчета без жал!


Не вдигай срещу мен ръка си,
не чуваш ли сърдечният ми зов,
повярвай в себе си и любовта си,
пази от бури - Нашата Любов!




Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трогателно, като тъжен зов..., когато човек обича, той сам се променя - заради любимия...!!!
    "Не Искам с нищо да променям
    - живота твой и разума суров,
    не вярвам, а и как да проумея,
    че можеш да убиваш от любов!"
  • ... Идеята и този стих ги написах, от еуфорията по песента на Rammstein - Du hast

    http://www.youtube.com/watch?v=My0HQ0QkGLQ
  • Истинско и топло откровение!Поздрав!
  • Хареса ми много,особено мотива за "бездомните" чувства.Поздрави и 6 от мен...
Предложения
: ??:??