Повярвай ми, приятелко
Един съвет, красавице: Не бива,
за бога, да се влюбваш във поет
дори насън, приятелко красива.
Един поет не става за дует!
Ти себе си поднасяш му без свян,
приятелко, изцяло, „на тепсия”.
Естествено, че той е поласкан,
но губиш ти от тази орисия.
По свойта същност ти си материална,
макар и да си с вид на ангел чист.
А той витае в сфери идеални,
макар формално да е атеист.
Поетът в Бога себе си намира
и в думи влага неговата мощ.
Той даже сътворява си кумири,
но само за една-едничка нощ.
А после се изтяга на леглото
и вае рими, вперил поглед в мрака,
дордето ти напразно естеството
на любовта до него жадна чакаш.
Приятелко, златó и диаманти
ти няма да получиш от поета.
Очаквай само рими на аванта
и блясъка на златните куплети.
Той даже и във еротичен химн
да те възпее може. Но след време
на друга своя дух неутолим
ще посвети във някоя поема.
Та затова, приятелко, не бива
в поета да се влюбваш ти със плам.
Повярвай ми, на него му отива
да медитира с женски образ сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
