Поздрави от Лилит
Ти не помниш коя е Лилит, но сънуваш очите ѝ -
две искрящи светкавици, липсващи в скучния ден.
Ти се плашиш от спомен, нали?! Тя е просто в мъглите ти
на далечното минало. Днес си добре и сломен.
Нямаш нужда от огнена дива, покорството стига ти -
имаш кротката Ева - мълчалива и вечно добра,
тя не спори, не иска от теб да потънеш сред дивото
и опасно тресавище - твоята силна душа.
Ева тихо мълчи и спокойно приема прищевките
на глупака у теб, пожелал на тепсия света
и търпи участта не царица да бъде, а пешката
на дъската на твоята детски наивна игра.
Тя не знае. Навярно, след стотици животи прогледнала,
ще познае у себе си своята старша сестра,
но сега още рано е, не е достигнала бездната,
от която излиза се с мълния, взрив и крила.
И отново ще срещнеш Лилит - твоя лудост и истина,
твоят вечен копнеж да си себе си - мощ и вълна,
но дали би останала тя - безкомпромисно искрена,
ще забрави ли твоите гордост и леност, страха!?
Или просто удобно ще вярваш - поредната грешница
е объркала пътя ти. Грешна е всяка жена,
щом отвори очи за това, колко жалко и смешно е
да предава кръвта си за капан, утвърден с правила.
Припомни си коя е Лилит - тя зори ти даряваше
и поредния връх, устремен да прониже небето ти,
всеки ден смисъл нов от от ръцете ѝ топли изгряваше.
Ти не знаеш коя е, но от вечност я носиш в сърцето си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
