Jul 9, 2023, 7:19 PM

Поздрави от Лилит

  Poetry
922 3 3

Ти не помниш коя е Лилит, но сънуваш очите ѝ - 
две искрящи светкавици, липсващи в скучния ден.
Ти се плашиш от спомен, нали?! Тя е просто в мъглите ти
на далечното минало. Днес си добре и сломен.

Нямаш нужда от огнена дива, покорството стига ти - 
имаш кротката Ева - мълчалива и вечно добра,
тя не спори, не иска от теб да потънеш сред дивото
и опасно тресавище - твоята силна душа.

Ева тихо мълчи и спокойно приема прищевките
на глупака у теб, пожелал на тепсия света
и търпи участта не царица да бъде, а пешката
на дъската на твоята детски наивна игра.

Тя не знае. Навярно, след стотици животи прогледнала,
ще познае у себе си своята старша сестра,
но сега още рано е, не е достигнала бездната,
от която излиза се с мълния, взрив и крила.

И отново ще срещнеш Лилит - твоя лудост и истина,
твоят вечен копнеж да си себе си - мощ и вълна,
но дали би останала тя - безкомпромисно искрена,
ще забрави ли твоите гордост и леност, страха!?

Или просто удобно ще вярваш - поредната грешница
е объркала пътя ти. Грешна е всяка жена,
щом отвори очи за това, колко жалко и смешно е
да предава кръвта си за капан, утвърден с правила.

Припомни си коя е Лилит - тя зори ти даряваше
и поредния връх, устремен да прониже небето ти,
всеки ден смисъл нов от от ръцете ѝ топли изгряваше.
Ти не знаеш коя е, но от вечност я носиш в сърцето си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...