Познах те кой си
Чаровен си - дори не споря -
и много трудно ще ти устоят,
ала защо ли като с теб говоря,
звучиш ми някак тъй, познат.
Без звук и образ, без години,
ти сякаш че вековно си дърво.
Във тебе днес са се скрили
не един, много образи. Защо?
И бягаш, никой не те гони,
но все се криеш… Докога?
Какво разума ти зорко брани
и все не си спокоен, никога?
Защо ли ти е тази строга тайна?
От потайност главата ме боли.
Загадката ти е така безкрайна,
че изморих се, свят ми се зави.
Романтик си, никой не отрича:
във теб живеят страст, копнеж,
но знай, съвсем не ти прилича
бодли да вадиш като таралеж.
Аз отговор си имам и го зная,
ще ти го кажа, но само веднъж.
Готова съм, без помощ ще позная
истинското ти име е… просто мъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
