7.10.2006 г., 0:31

Познах те кой си

967 0 29

Чаровен си - дори не споря - 

и много трудно ще ти устоят,

ала защо ли като с теб говоря,

звучиш ми някак тъй, познат.

Без звук и образ, без години,

ти сякаш че вековно си дърво.

Във тебе днес са се скрили

не един, много образи. Защо?

И бягаш, никой не те гони,

но все се криеш… Докога?

Какво разума ти зорко брани

и все не си спокоен, никога?

Защо ли ти е тази строга тайна?

От потайност главата ме боли.

Загадката ти е така безкрайна,

че изморих се, свят ми се зави.

Романтик си, никой не отрича:

във теб живеят страст, копнеж,

но знай, съвсем не ти прилича
бодли да вадиш като таралеж.

Аз отговор си имам и го зная,

ще ти го кажа, но само веднъж.

Готова съм, без помощ ще позная

истинското ти име  е… просто мъж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, да чуя това Ванина.
    Усмихват думите ти.

    Поздрав и усмивка.
  • Много ми харесва как пишеш!
  • Марти, десет дни са много време
    дълго май ще стане обяснението.
    От липсата ти голяма тъга обзе ме
    но тук си и ми върна настроението.

    Поздравите сини и усмивки мили
    взимам ги веднага, за да имам сили.

    Поздрав и усмивка и за теб.

  • Мила ЕТЧИ ,
    мен ме няма 10 дни ...
    а в каква интрига ви заварих...
    кой ще ме... просветли,
    в тайните ви надпревари?
    Поздрави сини... и усмивки мили ,
    за стихът оригинален, толкова е таен!!!
  • Благодаря ти мила Петя
    най романтична по душа,
    Радвам се Иво да усетя
    усмивката от теб сега.
    Мойра и на теб благодаря
    че си усетила точно стиха.

    Поздрав и усмивка .

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...