Чаровен си - дори не споря -
и много трудно ще ти устоят,
ала защо ли като с теб говоря,
звучиш ми някак тъй, познат.
Без звук и образ, без години,
ти сякаш че вековно си дърво.
Във тебе днес са се скрили
не един, много образи. Защо?
И бягаш, никой не те гони,
но все се криеш… Докога?
Какво разума ти зорко брани
и все не си спокоен, никога? ...