Познах те кой си
Чаровен си - дори не споря -
и много трудно ще ти устоят,
ала защо ли като с теб говоря,
звучиш ми някак тъй, познат.
Без звук и образ, без години,
ти сякаш че вековно си дърво.
Във тебе днес са се скрили
не един, много образи. Защо?
И бягаш, никой не те гони,
но все се криеш… Докога?
Какво разума ти зорко брани
и все не си спокоен, никога?
Защо ли ти е тази строга тайна?
От потайност главата ме боли.
Загадката ти е така безкрайна,
че изморих се, свят ми се зави.
Романтик си, никой не отрича:
във теб живеят страст, копнеж,
но знай, съвсем не ти прилича
бодли да вадиш като таралеж.
Аз отговор си имам и го зная,
ще ти го кажа, но само веднъж.
Готова съм, без помощ ще позная
истинското ти име е… просто мъж.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
