Беше моя любима а сега си позната,
защо употреби ти и забрави любовта.
Бях готов да ти сваля звездите на земята,
но ти не пожела, тогава друг път избра.
На кръстопътя пак бяхме заедно двама,
но уви ти другия път за жалост избра.
А вървяхме заедно любовта ни бе голяма,
ти пое своя път и дори не обърна глава.
И аз поех по своя път нелек в живота,
сам вървя както преди с мисъл и тъга.
Бях срещнал любовта, но я няма сега,
пак отиде си и дали ще дойде някога.
Не можем да бъдем добри приятели,
не бъркай в раната ми с мръсна ръка.
Живей живота си, сега сме само познати,
аз и ти бяхме заедно, ти другия път избра!
© Валентин Миленов Всички права запазени