25.07.2009 г., 22:55

Познато?

1.5K 0 3

Оставал ли си сам сред празнотата?
Искал ли си с вик да убиеш тишината?
Крил ли си се сред дърветата в гората?
И оставал ли си най-скрит сред хората в тълпата?
Значи познаваш болката от самотата...
Значи знаеш ефекта на тъгата...
Значи си пръв приятел на сълзата...
... и си плащал на любовта цената...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Соленичко излиза да плащаш такава цена Хубав стих, Адашче!
  • Аз благодаря за хубавия отзив!
  • Стремял съм се към красота ,но
    видях и другата страна на съдбата .
    Не съм искал да се крия в тълпата ,
    просто смачкаха ме психически и
    затова се наложи да се скрия в гората.
    Да , платил съм цената за любовта ,но
    след нея останаха само болката и сълзите ....

    Поздравление !Стихчето ти е много добро .Продължавай в същият дух ! Шест от мен .

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...