Познавах много неща
Познавах много неща.
Не бях познал само
вкуса на измяната.
Измени ми най-близкият,
най-милият.
И винаги ми е изменял!
Когато разбрах измамата,
изревах като пантера.
Така ме заболя, сякаш
ми откраднаха вярата.
За един кратък миг само
мъката ме съсипа.
Раменете ми се превиха,
краката се подкосиха.
По стълбищата надолу
нямах сили да сляза.
Има такива грешки,
които не се поправят.
Целият ни живот те
умножават по нула.
Тежко е да узнаеш,
че се кланяш на дървен идол.
Че, пред слепец невиждащ,
дълго си носил светилник.
Страшно е, по заблуда,
на враговете да служиш.
Но няма по-тъжно нещо
от това, да си обичал
човек, недостоен за обич!
Лъжа е било всичко,
което смятах истина.
Слушали са ме с насмешка,
когато бях най-искрен.
На тези, за които живеех,
съм бил досадно ненужен.
А е безнадеждно късно
да се започва отново!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
