Познавам те в многото ти форми
Познавам те в многото ти форми
Познаваме ли се?
Да, аз теб добре.
Отдавна срещам те в живота си.
Макар че
не искам в него да те има.
Познавам те в лицата ти различни
и честите ти включвания безпричинни.
Познавам те във многото ти форми,
нюансите ти - все са в тъмни униформи.
Знам и още много други те познават,
и често на времето оставяш
да погази всичко, каквото причиняваш.
От страх, по навик ли го правиш?
Или живота ни така балансираш?
От където минеш, щастието убиваш-
нали пълното го няма...Та, ето те и теб.
Осободена си от смисъл, от причина,
от обясненията защо въобще те има.
Хаосът владееш и той тебе те обича,
след вас събирм частите си
останали на половина.
Познаваме ли се?
Аз теб със сигурност.
Ти никой не подбираш.
Има те навсякъде
и тук, и там -
не обичаш да почиваш.
Познавам лошия ти навик-
обичаш в самотата си да провокираш.
Друг е въпросът, че никога,
никого не можеш да обичаш.
Не жалиш, а газиш -
имаш ли терен да го направиш
Веднъж ли някой не те погали,
че единствено можеш да лаеш и да хапеш?
Сигурно и ти си имаш свои рани,
болки неразкрити, тъмни тайни?
Може би името ти ти тежи,
като товар на твоите плещи.
Сигурно на твойте дни, товар е
всички от теб да са резервирани.
Но така ще бъде и днес, и утре...
винаги,
докато името ти бъде... Болка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.А. Всички права запазени
