Познавам твойто преживяване
Открих те
в нежния ти стих
и питам се
дали не бих
могъл
чрез чувството,
избликнало
спонтанно
да те нарисувам
многостранно
в детайлите
на твойта екзистенция,
а не чрез бързата
сентенция?
Познавам гънките
на твойто преживяване,
подвластно
не на чуждо настояване,
а скътано
в душевния ти храм,
в който ме повеждаш
да го видя сам,
а аз го чувам
в звуци на камбана
и иска ми се
в него да остана,
защото си решена
да помагаш на сираче
със сърце любящо,
можещо да плаче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
