Познавам твойто преживяване
Открих те
в нежния ти стих
и питам се
дали не бих
могъл
чрез чувството,
избликнало
спонтанно
да те нарисувам
многостранно
в детайлите
на твойта екзистенция,
а не чрез бързата
сентенция?
Познавам гънките
на твойто преживяване,
подвластно
не на чуждо настояване,
а скътано
в душевния ти храм,
в който ме повеждаш
да го видя сам,
а аз го чувам
в звуци на камбана
и иска ми се
в него да остана,
защото си решена
да помагаш на сираче
със сърце любящо,
можещо да плаче.
© Валери Рибаров All rights reserved.
