Познаваш ли ти моето момиче?
Не съм я виждал, но ще я срещна скоро.
Говори се, че никак не обича
да е сама сред много хора.
Или сред хората изобщо.
Познаваш ли момичето с дъждовната усмивка?
Дочух – ухаело на вятър и на есен,
което скрило е във своята въздишка
света си странно-интересен.
В очите ѝ спотайва се морето,
сърдито, буреносно-сини,
но някак вечно впити са в небето,
в очакване на нещо май незримо.
Аз знам, че мислите ѝ са различни.
Намирам толкоз много в нея и от мен.
И хич не ми е до съветите да бягам,
че вероятно съм и страшно заблуден.
Кажи ми, а пък аз ще я изчакам
с букет от макове през есента,
преди да се стопи в прегръдките на
все еднакви пролетни цветя.
Познаваш ли ти моето момиче?
Не съм я виждал, ала вече я обичам.