16.12.2025 г., 17:18

Познай я

84 2 4

Познаваш ли си душата?

Надникна ли в нейният свят?

Зад завесата на сетивата

говор дочу ли, или тих плач?

Преживяваш ден след ден,

човечец временно земен.

Трупаш миг след момент

в животът, доказано тленен.

Но време е, седни в тишина!

Усети пулсът в гърдите!

Погледни в себе си и така,

потъни в дълбините...

в затишие и мимолетен копнеж,

далеч от свят и суетност,

усети лотосов мирис, лек,

на безвремие и безметежност.

Тя е там, тиха, крехка, като дете

в очакване да я обгрижиш,

да подариш любовта си без стрес

и емоционална ранимост.

За нея, ти си всичко сега...

с теб расте... или стихва.

През облаци, през беди, през дъга

въздига се и политва силна!

Търсач на светове и знаци

избрала е с теб да твори.

Узрява в мирови правди,

а с последващ старт трепти.

Познай я... и често целувай!

Живей с нейните щения!

На кръстопът с нея пирувай!

Не я заличавай в забвение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...