С мисълта си
плахо те докосвам -
усещам душата ти,
свита на кълбо,
а сърцето
там,
вътре,
болезнено тупти.
Защо?
Заключил си го -
на разума
искаш
да го подчиниш
и то кърви...
Да го отключа
позволи.
Към залеза
глава недей обръща -
при мен,
към изгрева
тръгни!
© Ласка Александрова Всички права запазени