ПОЗВОЛИ МИ
Позволи ми без свян да обичам,
уморих се да бъда сама.
Днес се връщам от дългото скитане,
имам нужда от теб у дома.
Позволи ми за миг да почувствам,
твоeто тяло, за страст да копнея.
Всички ласки от тебе, пропуснати,
да си взема... от тях да немея.
Позволи ми след дългото чакане,
да политна от страст в небесата.
Да разпръсна в очите ти мрака и
да разпалвам пожара в душата.
Позволи ми да бъда жената,
без която ти миг да не можеш.
Да трептят от любов сетивата,
да те стопля в любовното ложе.
Позволи ми да бъда начало
и от него във огън да тлея.
Теб отново да имам изцяло.
Да усетя, че още... живея.
Провокиран от стиха на Dodic (Деян Димитров) - "Позволи ми..." :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
Така поднесена молба би ли могла да се отхвърли? Позволи ми!!...искам и аз да извикам,....дано ме чуят! Поздравления!
