10.04.2014 г., 10:56

Позволих си...

885 0 0

ПОЗВОЛИХ СИ ...

 

Позволих си да сложа ръка

във ръката ти силна и нежна

и да тръгна със теб по света,

без да питам къде ме отвеждаш...

 

Позволих си да бъда за теб

светла мисъл и болка стаена;

порив див и нестихващ  копнеж...

Да мечтаеш, когато си с мене...

 

Позволих си да бъда жена,

да се будя до тебе щастлива,

и да вярвам, че съм любовта,

и да зная, че още съм жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...