10.04.2014 г., 10:56

Позволих си...

884 0 0

ПОЗВОЛИХ СИ ...

 

Позволих си да сложа ръка

във ръката ти силна и нежна

и да тръгна със теб по света,

без да питам къде ме отвеждаш...

 

Позволих си да бъда за теб

светла мисъл и болка стаена;

порив див и нестихващ  копнеж...

Да мечтаеш, когато си с мене...

 

Позволих си да бъда жена,

да се будя до тебе щастлива,

и да вярвам, че съм любовта,

и да зная, че още съм жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...