Позволих си...

Poetry » Love

887 0 0

ПОЗВОЛИХ СИ ...

Позволих си да сложа ръка

във ръката ти силна и нежна

и да тръгна със теб по света,

без да питам къде ме отвеждаш...

Позволих си да бъда за теб

светла мисъл и болка стаена;

порив див и нестихващ копнеж...

Да мечтаеш, когато си с мене...

Позволих си да бъда жена,

да се будя до тебе щастлива,

и да вярвам, че съм любовта,

и да зная, че още съм жива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0