3.02.2016 г., 21:53

Позволявам си

533 0 2

Позволявам си да съм щастлива.

Край! Реших го официално.

Ще бъда цветна, щура, позитивна,

без почивка .. непрестанно.

Ще бъда силната и слабата,

онази, дето смее се и плаче едновременно.

За Бога! Няма да ме видиш паднала,

преживях те .. мина ми със времето.

Ще си танцувам без мелодия.
Ще се усмихвам на непознати.
Ще гоня някоя невъзможна теория.

Със сто и двадесет ще карам колата си.
Ще флиртувам неприлично.
Ще погълна хиляда калории.
Ще се напия с уиски - за мен нетипично.

Ще се вкарам в луди "истории".
Ще обичам истински - до болка.
Ще благодаря на семейството си,

че са с мен в успехи и в тревоги.

(Рядко благодарим гласно, уви)

Ще бъда всичко, което
не си позволих, когато бях с теб.
Вече е друго, закърпих сърцето.
Нова глава отварям от днес!

Ще си позволя да съм щастлива.

Промените са, казват, за добро.

Свободна съм .. това ми стига.
Започвам - три, две, едно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...