Прах
Не се сбогувам, просто те оставям...
Оставям те като прочетената книга на лавицата....
Да си говориш със прахта, да те забулват сенки,
да си оставаш неразбрана, желана, но не и в моите ръце,
не и в моето сърце...
Стой си на рафта и годините да те направят сива, но скъпа...
Скъпа за другите, не за мен, не съвсем съм изгубил думите си,
не съвсем не използвам куршумите си...
Мога да те прострелям, но не искам...
Стискам спусъка, но се спирам,
избирам да си тръгна и да събираш прах по себе си,
тази същата, която вдигаха обувките ми,
същата, която смачка чувствата ми...
Стой на рафта,
брой годините, а аз ще броя сантиметрите...
Обичам те от прах до прах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
Благодаря много!
