Прах
Не се сбогувам, просто те оставям...
Оставям те като прочетената книга на лавицата....
Да си говориш със прахта, да те забулват сенки,
да си оставаш неразбрана, желана, но не и в моите ръце,
не и в моето сърце...
Стой си на рафта и годините да те направят сива, но скъпа...
Скъпа за другите, не за мен, не съвсем съм изгубил думите си,
не съвсем не използвам куршумите си...
Мога да те прострелям, но не искам...
Стискам спусъка, но се спирам,
избирам да си тръгна и да събираш прах по себе си,
тази същата, която вдигаха обувките ми,
същата, която смачка чувствата ми...
Стой на рафта,
брой годините, а аз ще броя сантиметрите...
Обичам те от прах до прах!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Ботев Все права защищены
Благодаря много!
