Прах

Ключе, но не от пощенска кутия.

Врата, с ръждясала брава.

Аз.. среда на празна стая

И прах.. навсякъде е прах..

И мисли, виещи във мен..

Отговори, без въпрос

И как душа и тяло страдат,

ранена, без куршум и без откос..

Безвремие и страх и безтегловност,

крещящ шума на тишината.

Мъгла, а във мъглата..огън,

горящ, искрящ, зловещ.

Човек, а не вселена съм,

зрънце, не житен клас.

А иска ми се да съм необикновена.

Уви.. закъсняла съм за първия си час!