9 июн. 2024 г., 16:05

Прах

1.1K 0 0

Ключе, но не от пощенска кутия.

Врата, с ръждясала брава.

Аз.. среда на празна стая

И прах.. навсякъде е прах..

 

И мисли, виещи във мен..

Отговори, без въпрос

И как душа и тяло страдат,

ранена, без куршум и без откос..

 

Безвремие и страх и безтегловност,

крещящ шума на тишината.

Мъгла, а във мъглата..огън,

горящ, искрящ, зловещ.

 

Човек, а не вселена съм,

зрънце, не житен клас.

А иска ми се да съм необикновена.

Уви.. закъсняла съм за първия си час!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДЦ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...