ЕЛАНОР (Яна Танева)
74 74
1.06.2008 г., 9:58 ч.

Прашинка 

  Поезия » Любовна
565 0 3

Можеш ли ти спомените да изтриеш -

неща жадувани, бленувани, изстрадани,

които никога не би могъл отново да откриеш,

не може те да бъдат и откраднати.

 

 

 

Ти ми заповядваш да забравя -

трябвало да е както преди.

Но как мечти да не оставя?!

Ти по-добре кажи: "Умри!"

 

 

 

Сега аз бавно крача в тишината,

а самотата пръска ледени искри

и само болката кикоти се във тъмнината.

Луната спряла даже да блести.

 

 

 

Вземи си спомените! Не ги искам!

Протягам длан, разтварям шепа

и сбраното със нежност пръскам.

Но в ъгълчето нещичко остана. Светна.

 

 

 

 

Една прашинка мъничка остана,

не пожелала с другите да полети.

Затварям бързо пръсти, тръпна -

да не би и нея да ми грабнеш ти.

 

 

 

 

© Яна Танева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??