valia (Валя Митова)
87 441
21.09.2007 г., 22:14 ч.

Прашинка светлина 

  Поезия
855 1 13
Стоя и гледам
как сълзите ти напират,
но няма как
в прегръдката си да те приютя.
Съдбата зла така е отредила да бъдем
с теб на двата края на света.
Стоя безмълвна, огорчена,
в самотна стая, обвита от тъма.
Сърцето си да залепя, уви, не мога,
разбито крачи то по черната земя.
Стоя и гледам те самотен как ме молиш
поне за миг да бъда твоята звезда,
да дойда да донеса в живота ти
поне прашинка светлина...

© Валя Митова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??