Стоя и гледам как сълзите ти напират, но няма как в прегръдката си да те приютя. Съдбата зла така е отредила да бъдем с теб на двата края на света. Стоя безмълвна, огорчена, в самотна стая, обвита от тъма. Сърцето си да залепя, уви, не мога, разбито крачи то по черната земя. Стоя и гледам те самотен как ме молиш поне за миг да бъда твоята звезда, да дойда да донеса в живота ти поне прашинка светлина...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!