21.12.2008 г., 14:08

Правдивата неправда

1K 0 2
 

Родени сте Вий из мрачни долини,

обречени като Ахасфер

да бродите изтерзавани из градски пустини,

в ръцете с тояги, наместо фенер

и да се лутате из дебри тъмни, мистериозни,

да гледате с носталгия къщите луксозни,

в примирени погледи да се чете копнеж,

но и надеждата грохна мъртво посечена,

сърцето пък е обвито в скреж,

а Вашата фигура от карикатурист е изсечена.

Дрипи, посинели меса и окаяни,

от Каин безскрупулно изваяни

с участта на Сизиф, вечно зад товара,

слаби мишци, но мъкнейки колони,

душите чисти в конфликта с поквара,

остават светли хиляди, милиони.

А в къщите огромни, великански,

пиршествуват тълпите „християнски"

в зали от злато, сребро и персийки килими,

апатични към бездомни пилигрими.

Дори и къщите се веселят злокобно,

всеки гледа да се настани удобно,

а децата навън нищо не роптаят.

Зимни ветрове бясно лаят,

нахвърляйки се настървени

към бездомници злочести,

обагрят техните одежди с нюансите червени,

обагряйки и снежни преспи.

А душите и като мрачни затвори,

зловонни, плесенясали и пусти,

без чувства да проникнат незабелязано,

защото и душата и телото е белязано

от вещицата подла, пошлата Съдба,

неканена пристъпвайки към невинните сърца

да покоси наново и наново,

хората онеправдани,

но тя отива си и готово,

в душата огорчението оставя рани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ахасфер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...