21.12.2008 г., 14:08

Правдивата неправда

1K 0 2
 

Родени сте Вий из мрачни долини,

обречени като Ахасфер

да бродите изтерзавани из градски пустини,

в ръцете с тояги, наместо фенер

и да се лутате из дебри тъмни, мистериозни,

да гледате с носталгия къщите луксозни,

в примирени погледи да се чете копнеж,

но и надеждата грохна мъртво посечена,

сърцето пък е обвито в скреж,

а Вашата фигура от карикатурист е изсечена.

Дрипи, посинели меса и окаяни,

от Каин безскрупулно изваяни

с участта на Сизиф, вечно зад товара,

слаби мишци, но мъкнейки колони,

душите чисти в конфликта с поквара,

остават светли хиляди, милиони.

А в къщите огромни, великански,

пиршествуват тълпите „християнски"

в зали от злато, сребро и персийки килими,

апатични към бездомни пилигрими.

Дори и къщите се веселят злокобно,

всеки гледа да се настани удобно,

а децата навън нищо не роптаят.

Зимни ветрове бясно лаят,

нахвърляйки се настървени

към бездомници злочести,

обагрят техните одежди с нюансите червени,

обагряйки и снежни преспи.

А душите и като мрачни затвори,

зловонни, плесенясали и пусти,

без чувства да проникнат незабелязано,

защото и душата и телото е белязано

от вещицата подла, пошлата Съдба,

неканена пристъпвайки към невинните сърца

да покоси наново и наново,

хората онеправдани,

но тя отива си и готово,

в душата огорчението оставя рани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ахасфер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...