21 dic 2008, 14:08

Правдивата неправда

  Poesía
1K 0 2
 

Родени сте Вий из мрачни долини,

обречени като Ахасфер

да бродите изтерзавани из градски пустини,

в ръцете с тояги, наместо фенер

и да се лутате из дебри тъмни, мистериозни,

да гледате с носталгия къщите луксозни,

в примирени погледи да се чете копнеж,

но и надеждата грохна мъртво посечена,

сърцето пък е обвито в скреж,

а Вашата фигура от карикатурист е изсечена.

Дрипи, посинели меса и окаяни,

от Каин безскрупулно изваяни

с участта на Сизиф, вечно зад товара,

слаби мишци, но мъкнейки колони,

душите чисти в конфликта с поквара,

остават светли хиляди, милиони.

А в къщите огромни, великански,

пиршествуват тълпите „християнски"

в зали от злато, сребро и персийки килими,

апатични към бездомни пилигрими.

Дори и къщите се веселят злокобно,

всеки гледа да се настани удобно,

а децата навън нищо не роптаят.

Зимни ветрове бясно лаят,

нахвърляйки се настървени

към бездомници злочести,

обагрят техните одежди с нюансите червени,

обагряйки и снежни преспи.

А душите и като мрачни затвори,

зловонни, плесенясали и пусти,

без чувства да проникнат незабелязано,

защото и душата и телото е белязано

от вещицата подла, пошлата Съдба,

неканена пристъпвайки към невинните сърца

да покоси наново и наново,

хората онеправдани,

но тя отива си и готово,

в душата огорчението оставя рани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ахасфер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...