Dec 21, 2008, 2:08 PM

Правдивата неправда

  Poetry
1K 0 2
 

Родени сте Вий из мрачни долини,

обречени като Ахасфер

да бродите изтерзавани из градски пустини,

в ръцете с тояги, наместо фенер

и да се лутате из дебри тъмни, мистериозни,

да гледате с носталгия къщите луксозни,

в примирени погледи да се чете копнеж,

но и надеждата грохна мъртво посечена,

сърцето пък е обвито в скреж,

а Вашата фигура от карикатурист е изсечена.

Дрипи, посинели меса и окаяни,

от Каин безскрупулно изваяни

с участта на Сизиф, вечно зад товара,

слаби мишци, но мъкнейки колони,

душите чисти в конфликта с поквара,

остават светли хиляди, милиони.

А в къщите огромни, великански,

пиршествуват тълпите „християнски"

в зали от злато, сребро и персийки килими,

апатични към бездомни пилигрими.

Дори и къщите се веселят злокобно,

всеки гледа да се настани удобно,

а децата навън нищо не роптаят.

Зимни ветрове бясно лаят,

нахвърляйки се настървени

към бездомници злочести,

обагрят техните одежди с нюансите червени,

обагряйки и снежни преспи.

А душите и като мрачни затвори,

зловонни, плесенясали и пусти,

без чувства да проникнат незабелязано,

защото и душата и телото е белязано

от вещицата подла, пошлата Съдба,

неканена пристъпвайки към невинните сърца

да покоси наново и наново,

хората онеправдани,

но тя отива си и готово,

в душата огорчението оставя рани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ахасфер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...