21 дек. 2008 г., 14:08

Правдивата неправда

1K 0 2
 

Родени сте Вий из мрачни долини,

обречени като Ахасфер

да бродите изтерзавани из градски пустини,

в ръцете с тояги, наместо фенер

и да се лутате из дебри тъмни, мистериозни,

да гледате с носталгия къщите луксозни,

в примирени погледи да се чете копнеж,

но и надеждата грохна мъртво посечена,

сърцето пък е обвито в скреж,

а Вашата фигура от карикатурист е изсечена.

Дрипи, посинели меса и окаяни,

от Каин безскрупулно изваяни

с участта на Сизиф, вечно зад товара,

слаби мишци, но мъкнейки колони,

душите чисти в конфликта с поквара,

остават светли хиляди, милиони.

А в къщите огромни, великански,

пиршествуват тълпите „християнски"

в зали от злато, сребро и персийки килими,

апатични към бездомни пилигрими.

Дори и къщите се веселят злокобно,

всеки гледа да се настани удобно,

а децата навън нищо не роптаят.

Зимни ветрове бясно лаят,

нахвърляйки се настървени

към бездомници злочести,

обагрят техните одежди с нюансите червени,

обагряйки и снежни преспи.

А душите и като мрачни затвори,

зловонни, плесенясали и пусти,

без чувства да проникнат незабелязано,

защото и душата и телото е белязано

от вещицата подла, пошлата Съдба,

неканена пристъпвайки към невинните сърца

да покоси наново и наново,

хората онеправдани,

но тя отива си и готово,

в душата огорчението оставя рани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ахасфер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...