10.05.2006 г., 22:43

ПРАЗЕН ПОГЛЕД И ПЪЛНА ШЕПИЧКА МЕЧТИ

1.1K 0 9

Върви,а няма никаква представа:

коя е,на къде и за какво.

От часове върви,

дори не иска и да знае,

защото всичко е било.

Тя бяга от живота и не хае

за другите и тяхната любов.

Тя бяга от живота,

знае

-не всичко е любов.

Да се върне ?.

Къде?!

Когато няма  никой

и няма  на къде.......

Билетът и е с празно място гара.

Животът, препълнено гише.

Таблото сочи само заминават,

очите и крещят къде...

И влакът тръгва,

всички заминават.

На гарата единствено остава,

едно дете със празен поглед

и пълна шепичка  мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Застивам безмълвна
    тук и сега,
    благодаря ви приятели
    за думите,с които стоплихте душата ми!
  • Много болка скрита в два единствини реда"Едно дете със поглед празен и пълна шепичка мечти" "6" и от мен!
  • Чудесно е!Много ми хареса!
  • ...Тя бяга от живота и не хае
    за другите и тяхната любов.
    Тя бяга от живота,
    знае
    -не всичко е любов.
    Да се върне ?.
    Къде?!
    Когато няма никой
    и няма на къде...

    Много ми хареса, Киара! Поздравче!

  • И въпреки всичко стихотворението е чудесно!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...