4.02.2021 г., 23:37

Празен романтик

1.1K 0 2

Не съм от светлите поети,

за тях света е проста призма,

стиховете им се нижат на куплети,

всяка тяхна дума е афористична.

 

От тия съм циничните, дето

цигарата не пускат от ръката

и кървавото вино, от което,

не ти омекват колената.

 

От тия-празни романтици,

слънчасали от болка носталгична.

Доконали разлистени корици

на погубените любови магични.

 

От тия, самотните, които

и Библия, и отрова имат

до леглото. От тия, дето

и обичат си живота,

и готови са да скочат в

гроба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...