25.02.2014 г., 21:49 ч.  

Празна 

  Поезия » Любовна
439 1 2

Стопявам се нейде във тихото.
Дебна светулки из мрака.
Привидно блажено усмихната,
душата притихнала... чака.

Погалих изстинали залези - 
ръката ми още трепери.
Пръсти горят предпарализно,
сграбчили мъртви химери.

Никъде няма те - пауза,
липса в изгубена рима.
За да си в мене - опразвам се -   
само така ще те има.

© Деси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??