Стопявам се нейде във тихото.
Дебна светулки из мрака.
Привидно блажено усмихната,
душата притихнала... чака.
Погалих изстинали залези -
ръката ми още трепери.
Пръсти горят предпарализно,
сграбчили мъртви химери.
Никъде няма те - пауза,
липса в изгубена рима.
За да си в мене - опразвам се -
само така ще те има.
© Деси All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
