Гледам пред мене –
Празна кутия,
Изпълнена само с тъга!
А всъщност пред мене
Е просто кутия
Изпразнена от жажда една!
Изпразнена тя от потребност,
или от ярост дори!
Била е изпълнена с нежност,
а сега е пълна с лъжи!
И макар тази кутия,
да е разкъсана, дори непотребна.
Така да постъпваш с нея –
не, не е редно!
Защото, ако постъпиш така с тази кутия,
как ще постъпиш с човешко сърце?
И ако не ти пука за нея ти остави я,
някой друг ще я напълни някой ден?
И да тази кутуя ще е точно за него,
тя ще му трябва за целия живот!
И да тази кутия е точно сърцето,
което сърце символизира любов!
© Атанас Дизов Всички права запазени