Празна стая
Стая празна, но пълна със спомени,
това ме смазва, мислите гоня ги.
Мисли за нея, колко банално
пак ще копнея по чужда реалност.
Стая празна, но пълна с тягост,
любовта загасна няма те, няма и радост.
Пазя част от теб уханието, усмивките,
вещите пазя дори копнежите, мислите,
надеждите. Стая събрала и ада и рая,
адски красива бе в бялата стая.
За едни помещение, за други подслон,
за нас тази стая бе нашият дом.
Стените и рухват настъпва разруха,
нямат опора щом няма те тука.
Стая празна, но пълна със спомени,
вая те, моя прекрасна, от стените отронени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Fero Demirov Всички права запазени
