Празна стая
Стая празна, но пълна със спомени,
това ме смазва, мислите гоня ги.
Мисли за нея, колко банално
пак ще копнея по чужда реалност.
Стая празна, но пълна с тягост,
любовта загасна няма те, няма и радост.
Пазя част от теб уханието, усмивките,
вещите пазя дори копнежите, мислите,
надеждите. Стая събрала и ада и рая,
адски красива бе в бялата стая.
За едни помещение, за други подслон,
за нас тази стая бе нашият дом.
Стените и рухват настъпва разруха,
нямат опора щом няма те тука.
Стая празна, но пълна със спомени,
вая те, моя прекрасна, от стените отронени!
© Fero Demirov All rights reserved.
