Празна стая. Четири стени. Прозорец няма.
Сърцето ми без глас пее тъжна песен...
Душата ми е в кръв обляна,
а навън е вече есен...

Безкрайна болка. Самота.
Въздухът е малко, за да живея...
И в капана на безмилостната клевета
пак да те обичам аз копнея...

Давя се във собствените си сълзи.
Ако се върнеш, мини и виж ме само...
Да усетиш как отровата по вените пълзи.
Ще те убия. След това и себе си. Ще умрем, но ще сме двама...

И ако този ден настъпи -
ако две души издигнат се в небето,
тогава пред любовта ми ще отстъпиш...
И ще бъде във покой сърцето...