Празни редове
Мълчание...
Опитвам се да го изкажа,
но би намерило се само в празни редове.
И тишината,
отразяваща сивотата ми
в локва на паважа.
Може би въздишка...
И аз, и ти сме насаме.
Със себе си.
Мълчание,
от болка изкрещяно,
издълбано тъй навътре в мен.
Подпалено, угаснало и невидяно.
Обречено на моето страдание.
Мълчание!
Описано във празни редове,
но недостатъчно са празни,
за да опишат мен без теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
