Празни редове
Мълчание...
Опитвам се да го изкажа,
но би намерило се само в празни редове.
И тишината,
отразяваща сивотата ми
в локва на паважа.
Може би въздишка...
И аз, и ти сме насаме.
Със себе си.
Мълчание,
от болка изкрещяно,
издълбано тъй навътре в мен.
Подпалено, угаснало и невидяно.
Обречено на моето страдание.
Мълчание!
Описано във празни редове,
но недостатъчно са празни,
за да опишат мен без теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Все права защищены
