Feb 14, 2008, 10:11 PM

Празни редове

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Мълчание...

Опитвам се да го изкажа,

но би намерило се само в празни редове.

И тишината,

отразяваща сивотата ми

в локва на паважа.

Може би въздишка...

И аз, и ти сме насаме.

Със себе си.

Мълчание,

от болка изкрещяно,

издълбано тъй навътре в мен.

Подпалено, угаснало и невидяно.

Обречено на моето страдание.

Мълчание!

Описано във празни редове,

но недостатъчно са празни,

за да опишат мен без теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...