Мълчание...
Опитвам се да го изкажа,
но би намерило се само в празни редове.
И тишината,
отразяваща сивотата ми
в локва на паважа.
Може би въздишка...
И аз, и ти сме насаме.
Със себе си.
Мълчание,
от болка изкрещяно,
издълбано тъй навътре в мен.
Подпалено, угаснало и невидяно.
Обречено на моето страдание.
Мълчание!
Описано във празни редове,
но недостатъчно са празни,
за да опишат мен без теб.
© Мая All rights reserved.
Харесва ми.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
