23.03.2013 г., 12:52

*Празникът на любовта 23.03.2013

546 0 1

По улицата влажна, тъмно сива,
виждам да вървят забързани лица.
Пред очите всичко ми се слива,
докато не избухнаха букет цветя.

Нарциси сега ти подарявам,
посвещавам моите мечти.
Не мисля! Само осъзнавам,
колко далечно близка си...

Любов и радост с тебе получавам.
Случва се! Тогава, когато е.
Щастлив съм, 'що ли разсъждавам?
Обичам те! Това е, което е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...