10.05.2017 г., 9:08

Празният поглед зад маската

927 0 0

Коя маска ще сложиш днес?

От кого ще се криеш в ъгъла свит?

Ще скимтиш ли като пес –

жалък и от целия свят прикрит?

 

Докога ще те е страх от сянката?

Докога ще лъжеш себе си с чужди думи?

Ще съскаш като пепелянката

сякаш истината за миг ще те погуби.

 

Ужасът не крие се в мрака,

а в хаоса на същността ти.

Животът теб никак не чака,

а пронизва повърхността ти.

 

Маската никога не ще те спаси,

само ще покрие белезите за ден.

Борбата срещу истината спри

и на ужаса не ще си в плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...