10.05.2017 г., 9:08

Празният поглед зад маската

932 0 0

Коя маска ще сложиш днес?

От кого ще се криеш в ъгъла свит?

Ще скимтиш ли като пес –

жалък и от целия свят прикрит?

 

Докога ще те е страх от сянката?

Докога ще лъжеш себе си с чужди думи?

Ще съскаш като пепелянката

сякаш истината за миг ще те погуби.

 

Ужасът не крие се в мрака,

а в хаоса на същността ти.

Животът теб никак не чака,

а пронизва повърхността ти.

 

Маската никога не ще те спаси,

само ще покрие белезите за ден.

Борбата срещу истината спри

и на ужаса не ще си в плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...