May 10, 2017, 9:08 AM

Празният поглед зад маската

928 0 0

Коя маска ще сложиш днес?

От кого ще се криеш в ъгъла свит?

Ще скимтиш ли като пес –

жалък и от целия свят прикрит?

 

Докога ще те е страх от сянката?

Докога ще лъжеш себе си с чужди думи?

Ще съскаш като пепелянката

сякаш истината за миг ще те погуби.

 

Ужасът не крие се в мрака,

а в хаоса на същността ти.

Животът теб никак не чака,

а пронизва повърхността ти.

 

Маската никога не ще те спаси,

само ще покрие белезите за ден.

Борбата срещу истината спри

и на ужаса не ще си в плен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...