diesto (Данаил Антонов)
979 525
10.04.2021 г., 8:00 ч.

Празно 

  Поезия » Любовна
323 3 5

Това е някаква ужасно тъжна визия.
Да гледаш как мечтата ти умира,
когато точно милиметър близо си,
а пóлетът ѝ в тебе спира... 
И Ти, като в безплодното поле, 
си сякаш брулено от вятъра, хвърчило, 
сковано с криви клони за криле, 
и всъщност много повече, плашило... 
Нарамил ризата си за неделен празник, 
и кърпен панталон на коленете, 
заради тъй, останали в небето разни –
молитви за любов, невзета... 
И тъй отива си човек безславно. 
От нищо уж. Тъй лек и муден. 
Че без мечта в душата – празно.
И се надяваш на сърдечен удар... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 


 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много харесвам стиховете ти.Тъжни са,но са истински.
    Надявам се с дарбата си да нарисуваш и усмихнати стихове.
    С нетърпение очаквам всяка твоя нова творба.
  • Изгубиш ли мечтите, губиш пътя! До болка познато! Винаги се намира едно конче, за което да се хванеш и да продължиш! Много ми хареса!
  • Благодаря, Милена🤗
    Дени, вече преживях един. Няма страшно. Страшното е да живееш.
  • Мечтите в нас сияят и са вечни,
    животът им е слънчева спирала
    и вдишат светла влюбена сърдечност,
    и цветни са от розово до бяло.

    И капят като дъжд - зелена вяра,
    а пият чувствата, цъфтят щастливи,
    най-хубавите думи ни повтарят,
    и нов живот пред взора ни разливат.

    С пожелание за сбъдване на най-любимите ти мечти
  • Рано ти е! Дани!
Предложения
: ??:??