Празно
Това е някаква ужасно тъжна визия.
Да гледаш как мечтата ти умира,
когато точно милиметър близо си,
а пóлетът ѝ в тебе спира...
И Ти, като в безплодното поле,
си сякаш брулено от вятъра, хвърчило,
сковано с криви клони за криле,
и всъщност много повече, плашило...
Нарамил ризата си за неделен празник,
и кърпен панталон на коленете,
заради тъй, останали в небето разни –
молитви за любов, невзета...
И тъй отива си човек безславно.
От нищо уж. Тъй лек и муден.
Че без мечта в душата – празно.
И се надяваш на сърдечен удар...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Изгубиш ли мечтите, губиш пътя! До болка познато! Винаги се намира едно конче, за което да се хванеш и да продължиш! Много ми хареса!
-
Благодаря, Милена🤗
Дени, вече преживях един. Няма страшно. Страшното е да живееш. -
Мечтите в нас сияят и са вечни,
животът им е слънчева спирала
и вдишат светла влюбена сърдечност,
и цветни са от розово до бяло.
И капят като дъжд - зелена вяра,
а пият чувствата, цъфтят щастливи,
най-хубавите думи ни повтарят,
и нов живот пред взора ни разливат.
С пожелание за сбъдване на най-любимите ти мечти
-
Рано ти е! Дани!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Надявам се с дарбата си да нарисуваш и усмихнати стихове.
С нетърпение очаквам всяка твоя нова творба.