Празно
Това е някаква ужасно тъжна визия.
Да гледаш как мечтата ти умира,
когато точно милиметър близо си,
а пóлетът ѝ в тебе спира...
И Ти, като в безплодното поле,
си сякаш брулено от вятъра, хвърчило,
сковано с криви клони за криле,
и всъщност много повече, плашило...
Нарамил ризата си за неделен празник,
и кърпен панталон на коленете,
заради тъй, останали в небето разни –
молитви за любов, невзета...
И тъй отива си човек безславно.
От нищо уж. Тъй лек и муден.
Че без мечта в душата – празно.
И се надяваш на сърдечен удар...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
