Празно
Няма въздух. Няма светлина.
Няма и земя под мен.
Няма нищо. Само тъмнина.
Сякаш животът ми със смърт е заменен.
Не усещам болка или радост.
Не усещам ничии ръце.
Не мога дори и да страдам.
Не мога да имам сърце.
Земята е далечна, празна, пуста,
някак си безсмислена и зла.
Душата ми е нито чиста, нито мръсна.
Аз просто нямам и душа.
Не вдигам очи да те гледам,
не правя и стъпка напред.
Забравих кога чувствах за последно.
Не помня беше ли нещо към теб.
Не искам и да имам чувства,
остави ме да тлея сама.
Не искам света ти. Той е изкуствен.
А моя е истински. Макар и пълен с празнота.
Не мога да усетя, че се молиш.
За мен и ти си празен и далечен.
Млъкни! Дори не чувам как говориш.
До теб съм, но отдавна съм далече.
06.06.2000г.
гр. Сопот
Няма и земя под мен.
Няма нищо. Само тъмнина.
Сякаш животът ми със смърт е заменен.
Не усещам болка или радост.
Не усещам ничии ръце.
Не мога дори и да страдам.
Не мога да имам сърце.
Земята е далечна, празна, пуста,
някак си безсмислена и зла.
Душата ми е нито чиста, нито мръсна.
Аз просто нямам и душа.
Не вдигам очи да те гледам,
не правя и стъпка напред.
Забравих кога чувствах за последно.
Не помня беше ли нещо към теб.
Не искам и да имам чувства,
остави ме да тлея сама.
Не искам света ти. Той е изкуствен.
А моя е истински. Макар и пълен с празнота.
Не мога да усетя, че се молиш.
За мен и ти си празен и далечен.
Млъкни! Дори не чувам как говориш.
До теб съм, но отдавна съм далече.
06.06.2000г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
