Празно
Няма въздух. Няма светлина.
Няма и земя под мен.
Няма нищо. Само тъмнина.
Сякаш животът ми със смърт е заменен.
Не усещам болка или радост.
Не усещам ничии ръце.
Не мога дори и да страдам.
Не мога да имам сърце.
Земята е далечна, празна, пуста,
някак си безсмислена и зла.
Душата ми е нито чиста, нито мръсна.
Аз просто нямам и душа.
Не вдигам очи да те гледам,
не правя и стъпка напред.
Забравих кога чувствах за последно.
Не помня беше ли нещо към теб.
Не искам и да имам чувства,
остави ме да тлея сама.
Не искам света ти. Той е изкуствен.
А моя е истински. Макар и пълен с празнота.
Не мога да усетя, че се молиш.
За мен и ти си празен и далечен.
Млъкни! Дори не чувам как говориш.
До теб съм, но отдавна съм далече.
06.06.2000г.
гр. Сопот
Няма и земя под мен.
Няма нищо. Само тъмнина.
Сякаш животът ми със смърт е заменен.
Не усещам болка или радост.
Не усещам ничии ръце.
Не мога дори и да страдам.
Не мога да имам сърце.
Земята е далечна, празна, пуста,
някак си безсмислена и зла.
Душата ми е нито чиста, нито мръсна.
Аз просто нямам и душа.
Не вдигам очи да те гледам,
не правя и стъпка напред.
Забравих кога чувствах за последно.
Не помня беше ли нещо към теб.
Не искам и да имам чувства,
остави ме да тлея сама.
Не искам света ти. Той е изкуствен.
А моя е истински. Макар и пълен с празнота.
Не мога да усетя, че се молиш.
За мен и ти си празен и далечен.
Млъкни! Дори не чувам как говориш.
До теб съм, но отдавна съм далече.
06.06.2000г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
