24.01.2007 г., 21:46  

Празно е

920 0 7

Събличаш първата дреха

все пак намери ключа

втората- опитваш се да отключиш.

Трета дреха пада-вратата е отворена,

четвъртата следва- и влизаш.

Вътре в мен е пусто и празно..

и бързаш, бързаш да си отидеш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, човек винаги трява да застава с име зад постъпките си.
  • Наталия, критиката е открита, с име! А анонимността винаги съм приемал за "душевна проституция"! Това е! Нека да се изразява противоположно мнение - това си е в реда на нещата! Но АНОНИМНО - това може да го прави не човек, а някаква част от някакво стадо, от някаква глутница! Ако ме разбираш, какво искам да кажа!
  • благодаря ти. Аз съм открита и приемам критики
  • Наталия, тези оценки се слагат от страхливите многоличници, от ония с маските! Или от приемащите себе си много насериозно! Не им обръщай внимание!
  • Коментара е от мен,
    а за оценката не зная
    аз оценка не слагам,
    думите се оценяват с думи,
    не със цифри, нали така

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...