18.01.2008 г., 0:05

Празнота

1K 0 0

Пак в мрачната си стая аз стоя и пак е вечер,
отново слушам нашата песен и отново плача...
Ти отново си до мен, но само на снимка,
аз пак те целувам, но този път целувам хартия,
двамата сме щастливи, но само в спомените...
Върни се и ми кажи защо да живея...
Без теб, без любовта, без радостта, без нежността,

без стария блясък в очите ми...
Защо ми е да живея без всичко това...
Нима това е живот?
Нима ти ще се върнеш?... Едва ли...
Какво ми остана, кажи?
Само красивите спомени и грозните сегашни дни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...